Archive for септември, 2012

BAAAZINGA!

Обичам нърдове и гении във всякакви форми и националности – всичко от Хаус, през Шелдън, та до Шерлок ме радва. Няма толкова готини персонажи просто! И колкото и да ми се иска да направя така че някак всичко да е свързано с Шерлок и да говоря само за него в блога, ми се струва, че трябва да ви запозная и с една от другите ми мании, която напоследък взе да се задълбочава, а именно „Теория за Големия Взрив”.

Този път ще се пренесем в Америка – както знаете оттам се бълват всякакви филми със съмнително съдържание и почти нулев смисъл, TBBT(The Big Bang Theory) обаче е нещо съвсем различно – едновременно забавно и образователно, а и толкова интересно, че не те пуска от първия до последния епизод. Персонажите минават през много и коя от коя по-шашави фази – купуват си модел на машина на времето, ходят на Комикон, строят си различни джаджи, опитват се да ухажват я съседката, я някоя мадама в бар, прецакват космически проекти и още куп неща.
Аз лично успях да изгледам епизодите за около месец преди година, сега си поставям личен рекорд като пълен нолайфър и май ще ги извъртя за седмица и половина, ама толкова е друга тема – аз и социалността сме в сложни отношения.

И така, да започваме.

Няма как да началото да не сложим с Д-р Шелдън Купър! Спокойно мога да кажа, че той е един от най-изумителните персонажи, които съм гледала, а и прилича на мен по доста параграфи – от Аспергера, през маниите му, неспособността да различава физиономии както трябва и още хиляда неща, които ще спомена. О, и геният, разбира се! Гениите винаги се надушват отдалеч все пак!
Та, наш Шелдънчо е колкото умно, толкова и странно същество. Завърша университет на 16 с докторска степен, след това започва да преподава, а накрая си намира работа като физик по теоритична физика(извинете за тафтологията, обаче „теоритичен физик” не ми звучеше добре, на английски – може би, на български – не баш.) в университета. Говори Клингонски, носи тениски с логота на игри или супергерои, има свръхего и рядко пропуска да изтъкне интелекта си. Не би било правилно да пропуснем обаче манията му за чистота и ред, дневен режим, както и обсесията му с всякакви видове влакчета. Въобще, нашият Шелдън е сладур и половина и съм напълно убедена, че дори и само той да беше в сериала, пак щеше да гарантира достатъчно смешни и абсурдни моменти поне за 3-4 сезона(Биг Бенг има общо 6 към момента, на 26ти септември излиза 7ми сезон).

Следващ, но не по важност, е Ленърд. Както и името му подсказва, Ленърд не е по-малко нърд от Шелдън. Е, вярно, далеч по не-маниакален е и може да общува с хората, без те да развият желание да му извият врата на петата минута, но пък той също се справя добре с клингонския, но, за разлика от Шелдън(, който няма никакъв интерес към контакти с хора и романтични отношения), успява да се прехласне по красивата им съседка – Пени – и да се забърка в куп глупости покрай нея, започвайки с това, че се опита да й помогне, но само завърши със смъкнати гащи, което обаче му спечели симпатиите на Пени(и това въобще не звучи правилно…).

И като заговорихме за Пени…
Тя именно е контрастът в сериала, ако всички останали в него са умни, то Пени е пълен профан на всички възможни теми, освен, да речем, обувки или последната мода по телевизията и в музиката. Покрай новите си гийк-приятели тя постига голям прогрес, ако игрането на игри и научването на някой друг научен факт се брои за такъв. Отношенията им с Ленърд пък преминават през много катаклизми и през повечето време двамата така и не разбират дали се обичат или не чак толкова. Всичко това обаче примесено с огромна доза хумор и много коментари от страна на Шелдън, който все така не може да бъде емпатичен и разбиращ.

Малко по-второстепенни, но също толкова интересни са Хауърд и Раж. Двамата имат странни отношения и постоянно трябва да напомнят на хората около тях, че не са двойка, макар че на моменти определено се държат като такава. Така де, когато човек ги види да се карат, не би решил друго, освен че навярно са женени вече от 10 години и им е писнало да се гледат. Разбира се, винаги се помиряват за отрицателно време.
Всеки от тях обаче си има собствените особености.

Хауърд е сваляч, или поне се опитва да се прави на такъв. Прави опити да заговори жените на всички възможни езици, които „говори”(, а те никак не са малко) и постоянно подмята колко красиви са или се опитва да изтъкне някакво качество в себе си, но някак винаги съумява да отблъсне жените, вместо точно обратното – да ги привлече към себе си.

Раж от своя страна пък въобще не може да говори с жени. Страх го е от тях и дори смята за постижение, че все пак може да седи с женски индивид в една стая. Е, разбра се, че когато е пиян няма проблем с комуникацията, но пък нещата тогава също не са никак добри и успява да оплеска положението почти винаги.

По-нататък в сезоните се появяват още два персонажа – Ейми и Бърнадет. За тях съм с противоречиви мнения, те са от тези персонажи, които няма как да не харесаш, но пък на моменти ставаш Рапунцел и искаш да им отразиш по един тиган.

Бърнадет е малко, сладко същество, с леко писклив глас, което някак бива привлечено от Хауърд и двамата започват романтични отношения, които не са по-малко странни от всичко друго в сериала.
Ейми от своя страна е почти пълно копие на Шелдън – мрази физическите контакти, няма особен интерес към връзки и е невероятна умна и както се предполага, никой от компанията им, освен Шелдън, не може да я понася особено. И макар че твърди, че няма интерес към нашият доктор, нещо в Ейми Фера Фауър изведнъж се пропуква и тя започва да търси начин да достигне до него, да го накара да я заобича.

И понеже няма как да предам хумора от сериала, смятам да ви тупна някое и друго клипче, за да видите що за птици са нашите нърдове… и Пени.



I’ll pull the stars down from the heavens to fill your empty skies

От няколко дни уърдпрес ми дава проблем и не мога да пусна никакъв пост – започва да зарежда, уж го пуска, а после се забравя и в крайна сметка не се стига до нищо. Ето какво се опитвах да пусна последните дни: Напоследък нямам настроение за нищо, или поне за нищо конкретно – хем ми се излиза, хем не, чете ми се, ама не баш… въобще, както Рози беше казала, пубертетът си е едно огромно биполярно. Мъка. И както обикновено, в моменти, в които нещо не е наред, започвам да си избивам всичките глупости като пиша, рисувам и все дейности в този дух. Този път обаче директно си отворих тетрадката, в която си пиша разказчетата и всичко, което ми хрумне, и започнах да преглеждам и открих следното:

Save me

I’m lost and now,
I’m scared.
I want you closer,
here, near.

I’d give up everything I own
to make you – my own.
I need you – here, now
forever.

I know these words are not enough
but save me, please,
and don’t you ever dare to be lonely,
you’re my only.

Нямам особен спомен кога е писано, за идеята обаче съм почти сигурна – Tyler Blackburn – Save Me. Въртях си песента достатъчно дълго и ми се беше набила за стабилен период от време, та нищо чудно наистина тя да е причината за написването.

Всъщност, стихотворението беше стигнало до втория куплет, снощи ме удари(музата) и го довърших докрай. Предполагам може да се нарече първи опит в английската поезия. Тук май е добре да вметна, че никога не съм разбирала английската поезия – една такава безримна(ега ти думата!) е и рядко има някое стихотворение, което да ми направи впечатление. От друга страна българската е много красива, но за това – друг път.

О, и в случай, че стихотворението не звучи прекрасно(, както и подозирам), държа да спомена, че нямам никакви познания по отношение на метрика, метрична система и ритъм в този тип произведения. Пиша си чисто и просто от скука или защото ми е хрумнало нещо, което в главата ми звучи добрe.

За по-голямо въздействие, предлагам да изгледате и следното клипче.

 

Вярно, пак е на Шерлокова тематика, но пък е много сладко, а текстът на песента е изключително миличък и розов(а.к.а. гушав, приятен, влюбен).

Ето и нещо забавно, което намерих току-що:

Облак от етикети