Пеперудките! Пеперудките сигурно са полудели!
                                                 … and let there be slash!

Post Warning: Моля да не се чете от хора, които реагират с  „ ужас” и „ ааа, отврат” на хора с различна ориентация или пък филми, книги, истории и въобще всичко свързано с по-различни персонажи.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Не, няма да говоря за пърхането на пеперудите и резултатът от това в другата част на земното кълбо. Е, поне не и за тези пеперудки, а за онези, другите, по-хубавите, които се настаняват под наем в корема ти и те принуждават да пърхаш наляво-надясно, да се усмихваш като идиот, дори когато вървиш по улицата, и да не можеш да спреш да се изчервяваш като чуеш нещо миличко.
Надали има човек, който да не е получавал пеперудки по пощата и да не е подскачал поне веднъж, когато чуе гласа на този някой, който го кара да бъде щастлив и да се усмихва. Всеки го изживява по собствен начин – някои са тихички и кротки, докато в тях е буря от емоции, а други успяват да изкарат поне част от емоциите си и да въвлекат в изживяването и околните, обикновено под формата „Харесваш гооо! Признай си!”, ама и това е вариант, предполагам.

Доскоро бях напълно против всякакъв вид четива, в които се срещат този род пеперудки, бяха ми някак прекалено розови, прекалено лигави, прекалено… бррр*изчерпателно и ясно, мда 😀 *. Е, това бързо се промени навлизайки в света на слаш фикшъните, макар че доста от тях са по-скоро вулгарни и сексуално настроени, отколкото сладички и милички. Разбира се, има и изключения, при това какви!

“Once more, with feeling “ е един от най-добрите фикове и въобще произведения, които съм чела някога! Аз съм човек, който не си пада прекалено много по лигавщините(, макар че буквално се размазвам при идеята да отида в София примерно, само дето го изкарвам под формата на идиотско подскачане, усмихване и „Ама ‘айде да идва по-скоро!”), но този фик беше едно наистина невероятно нещо.
Интригуващ е още от първата секунда, а след цялостното му прочитане развиваш желанието и ти да се влюбиш така – силно, истински, леко неусетно и доста споделено. Интересно е да видиш и колко дълго човек може да крие чувствата си или да ги показва под някаква странна форма, докато не го докара до индиректно признание на коледна вечеря… или някаква вечеря въобще.

Та, the plot:

Майката на Джон иска да го уреди с някаква момиченце, което е познавал преди години, обаче той е твърдо против идеята и заявява, че си има Шерлок, в резултат на което двамата са поканени на Коледа. Разбира се, следва стабилна доза от намус, нацуп и „Как пък не!” от страна Холмс, който не е особено ентусиазиран за прекарване на Коледа със семейството на Уотсън. В крайна сметка склонява, но срещу определени условия и оттук започва забавата.
Изключително забавно беше колко неловко им стана, когато ги питаха как са тръгнали, разговорите с ентусиазираната майка на Джон, а в последствие и бързото навиване на Шерлок за събитието на следващия ден. Любим момент обаче ми беше частта, в която бащата на Уотсън заяви на Шерлок, че е избрал интересно място за първата им среща. Някак… след като го прочетеш, ти става едно топличко, приятно, развиваш желание за един собствен Холмс(, било то Майкрофт или Шерлок, just pick one) или пък за един Pocket John(, за който ме светнаха, че далеч не е толкова невинен, за колкото го смятах, но, за бога, толкова е сладък и забавен!).

Малко неща са по-сладки от подобна романтична история, представена без прекалено много розови моменти, но все пак с достатъчно количество, за да те остави с хубаво чувство.

И, за да не говоря още празни( и пеперудени) приказки, ето и линк към фика: цък

Някой някъде( разбирайте някъде в „Clues that you’re SHERLOCKED”) беше споменал, че 80% от феновете са и слаш фенове и как няма! Ютууб е пълен с клипчета по темата, фенфикшън нет прелива от Шерлокови фикове, а двамата са толкова прекрасни заедно. Най-невероятното обаче беше реакция на Къмбърбач, както и тази на Мартин Фрийман – Бенедикт заяви, че Мартин е бил много развълнуван, когато му е показал един подобен фик и на двамата им е било изключително забавно.

Разбира се, Бенедикт не се ограничи само до там:
„I suppose my bodily proportions are quite flattering. I’m ripped, doing something I wouldn’t normally do with my body, or having done to it, involving Watson,“ he said cheekily. „So that’s as far as I’ll hit about that one, but it’s all there on the Web if you want to find it. I was amazed at the level of artistry; people have spent hours doing it. And there’s some really weird cross breeding stuff that goes on. The news got out that I was playing Smaug in ‘Hobbit’ and suddenly there were lots of dragons with purple scarves flying around so it’s crazy, it’s crazy.“ (credit: MTV.com)

Мда… поолях се отново, а предполагам не всички си умират да четат петдесет хиляди страници с хвалебствия по слаш-фикове, особено пък като се прехласвам по тях и на живо, при това доста стабилно.

So… have a nice day and LET.THERE.BE.SLASH!

(Картинката е част от кампанията No H8(No hate)
Credits for the pics: study in hands -br0-Harry; NOH8 – thenizu, the rest I found on google.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: