546728_10151025239600945_1101762202_n

Днешното ревю май ще е изцяло под мотото „Изберете българското”. Да, да, правилно прочетохте, никакви Шерлоковци, Англия или пък английски сериали и прочее неща.  Някои предполагам ще се откажат да четат, но пък ги уверявам, че ако продължат, въобще няма да съжаляват, защото това, за което ще говоря днес, е невероятно и съчетава в себе си едни от най-приятните и прекрасни неща – хубава музика и готини хора.  А към тях вървят толкова много други  „екстри”  – усмивки, танци, барове, прегръдки и всичко друго, за което се сетите. И така, без повече излишни предисловия, темата на днешния пост са OGI 23.

Слушам всякаква музика, нямам проблем дори с определени простотийки по купони, но пък има малко неща, които наистина ме грабват, още по-малко неща пък са способни да ме изкарат от мрачно настроение или да ме ентусиазират за нещо, музиката на момчетата от OGI 23 прави точно това обаче. Винаги, когато ги слушам, се нахилвам доволно и забравям за всичко, което ме тревожи. Най-пресният ми пример за това е от миналия четвъртък, когато бях на концерта им в клуб Tsunami.
Още когато излязоха датите бях казала на компанията, че зааадължително трябва да отидем и броях дните с трепет, очайваки най-накрая да ги видя на живо, след като се беше наложило да пропусна предишния им концерт във Варна. Паркирахме се в бара два часа предварително и зачакахме, като аз само си потропвах нервно и нямах търпение да започнат да пеят. Вероятно всички знаете какво е усещането, когато си чакал нещо ужасно дълго и най-накрая го получиш – започват се едни пеперудки, подскачане и ентусиазъм, и така поне два дни предварително и, естествено, поне две-три седмици след това. Момчетата изпълниха всичките ми любими песни, включително и What’smyAgeAgain на Blink 182 и мога спокойно да кажа, че това беше една от най-прекрасните ми вечери откакто се прибрах от София. И грам не съжалявам за нищо – нито за мускулната треска след това, още по-малко пък за това, че се лиших от няколкото часа сън преди първа смяна и „великите контролни”. Парчетата на OGI 23 са свежи, отразяват всички неща, които вълнуват младежите, а последната им песен „На кой му дреме” пък, специално според мен, е ужасно истинска и, макар и не прекалено сериозно, вътре са  засегнати много теми, които вълнуват не само младежите, но и по-възрастни в момента.

И, разбира се, след всичко това се очаква на сцената да излязат едни надути момчета, които не се интересуват от нищо. Нищо подобно обаче, не само, че се радват искрено на публиката, която е там, а и ги приканват да останат да пийнат по едно заедно, пускат шеги, връщат се обратно по няколко пъти, за да ги зарадват и никога не отказват покана за снимка. Усещането от момента, в който поисках да се снимам с Билчо и Косьо още е ясно запечатано у мен – и двамата се зарадваха и веднага се съгласиха и ме гушнаха и така, навярно без да го съзнават напълно, успяха да сложат усмивката на лицето ми поне за следващата една седмица и благодарение на това, а и на песните им, да ме направят една идея по-щастлива, ако не завинаги, то поне в един не особено краткосрочен план. And, ohGod, howfangirlyIsound… Да де, не че е особено учудващо, след като Никол ме буташе напред с думите   „Хайде, go be creepy”, когато се чудех дали да отида за снимка и бях на ръба да се откажа, защото по някое време все щях да си глътна граматиката, както винаги…

Май е редно да ви представя момчетата все пак. Ето ги и тях:

Ачо 428207_4844255517490_1960542597_n

Косьо 150856_10200361046578739_1073499323_n

И, разбира се, Билката, или както аз си реших последните дни – Билчо(сори, Билка, не ме убивай, моля >.< ): 397972_4424199650837_838803777_n

Всеки от тях е уникален с нещо и ужасно харизматичен и човек буквално се чуди кого да гледа, когато излязат на сцената. Най-сигурният начин предполагам е разтроение или по-точно някаква форма на разтроение на личността, за да не се налага да се стига до подобни дилеми, ама от психологична и медицинска гледна точка не звучи нито особено лесно изпълнимо, още по-малко пък здравословно. И май трябва да приключа дотук, за да не звуча все пак като totally obsessed and actually creepy. Разбира се, типично в мой стил, няма как да пропусна да сложа и някоя друга песен, ей така, за придобиване на малко повече представа за какво иде реч*и зарибяване на още хора кхъ-кхъ*, а и за да допринася към настроението на поста. Остана само да пожелая на момчетата още много успехи и още дълги години да ни радват с музиката си. На себе си пък, съвсем егоистично, ще пожелая да имам шанса да ги опозная поне мъничко, защото са наистина интересни и уникални!


   

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: