Archive for the ‘Време за култура’ Category

Фестивал на народната носия – част втора

Ден втори.

Вече бяхме овладяли до съвършенство ранното ставане, затова и успяхме да се вдигнем в 9 часа, което в последствие ни докара само едночасово закъснение за фестивала.  Е, вероятно пръст в това има и факта, че решихме да се излежаваме в леглото цял половин час и да се хилим на хамелеона от „Рапунцел и разбойника”, който в нашата версия беше наречен „Парцал” и бе непрестанно споменаван, имитиран и иронизиран в продължение на оставащите два дни.

В 10 и малко всички се бяхме събрали пред бунгалата и започна голямото снимане, като междувременно няколко пъти беше споменато, че докато се моткаме и си губим времето в глупости, „хората вече се ожениха!”.


(знам, знам, невероятни сме! 🙂 )

И така, половин час по-късно вече бяхме се натоварили по колите и, все така автентични и прекрасни, отново отпрашихме към заветния хълм.

Програмата за деня беше следната – истинска сватба, след това представяне на различни български състави, народни борби, а вечерта концерт на гостите от чужбина, нестинари и танци около големия огън(, който аз исках да подпаля поне два-три часа предварително, ама де такъв късмет).

Сватбата беше започнала още преди да пристигнем, все пак младоженецът трябваше да бъде обръснат, а всичко около ритуала подготвено. Всъщност, най-интересното бе, че сватбата си беше съвсем истинска – с истински младоженци, истински кумове и всичко прилежащо.

Ние успяхме да отидем тъкмо навреме, за искането на булката, но за съжаление имаше ужасно много хора и беше малко сложно да видиш каквото и да било, особено като добавим факта, че по-предвидливите и ранобудни хорица вече се бяха паркирали на по-хубавите места за наблюдение. От друга страна снимките са достатъчно красноречиви, та няма нужда от особено много обяснение, а и съм последния човек, който трябва да обяснява подобен ритуал, какво остава пък за това, ако е напълно автентичен.
И за да млъкна най-накрая, ето малко снимков материал от сватбата:



(Булката е добре пазена, както се вижда.)

(И купуването(?) на булката най-накрая започна… )

(Все в един момент трябваше да ги пуснат, да. J )

Ето и снимка на младоженците:

И в случай, че не сте виждали автентичен свещеник, сега е момента да сложа това:

Сватба без господин Цветанов не може, противозаконно е вече!

След същинската част, идва и веселбата:


И така, след като се разбра, че нямам никаква представа как точно става номера със сватбата, може да продължим към нещата, в които имам повече познания от чаена лъжичка.
Програмата продължи с представяне на български фолклорни ансамбли. Списъкът беше ужасно дълъг и разнообразен – имаше хора от различни градове и села, повечето от които дори не бях чувала. Особено приятно впечатление ми направиха група дечица от някакво селце, които бяха изключително сладки и танцуваха много добре. Измежду тях имаше едно доста мъничко, навярно на не повече от 4-5 годинки, което, без да иска, успя някак да излезе от обувките си, но се справи с положението перфектно и спечели симпатиите на цялата публика. Все още нямам снимка на мъниците, но когато се сдобия с такава, задължително ще я кача, а ако намеря и клипче – още по-добре. Големи сладурковци бяха.
Разбира се, имаше и други впечатляващи изпълнения – някои по-прости, други изпълнени майсторски и с много сложни елементи.

Дойде обаче и моментът, в който леко се поотегчихме и решихме, че трябва да слезем към Жеравна и да разгледаме. Градчето се оказа невероятно красиво със сгушените си къщички и калдъръмените улички.
Разбира се, като истински фейсбукъри, решихме да се щракнем пред една къщичка, за да има какво да ни обсъждат хората в нета, а и за да покажем колко сме готини още веднъж.




(в случай, че някой се е зачудил – това нахиленото най в ляво съм аз)

Минахме и покрай къщата на Йовков. И да, съвсем буквално МИНАХМЕ оттам – влязохем само в дворчето, за да се щракнем, но не благоволихме да влезем вътре и да разгледаме.
Големият удар обаче беше, когато си намерихме няколко сергиите с всякакви джунджурийки и, забележете, ЛОКУМЕНИ ВАФЛИ! Не, че във Варна си нямаме достатъчно подобни, обаче си е далеч по-забавно да си ги купиш от някой друг град и да видиш разликата.
Половин час по-късно,  по-тежки с няколко вафли, един нож и сувенир и по-леки с няколко лева, се върнахме отново на хълма, където вече бяха започнали да се водят народните борби.

Честно казано, борбата не е моят спорт – изглежда ми сякаш двамата се пляскат и се прегръщат през половината време, накрая се обръщат за секунди и край. Няма екшън.
Е, това далеч не означава, че не отидохме да позяпаме и да видим дали ще е по-различно на живо. Истинският ентусиазъм дойде, когато един приятел заяви, че ще се пробва да участва. Еуфорията обаче затихна бързо, когато се разбра, че това няма как да стане и отново се паркирахме на чергите за хапване и пийване, а след това – директно на голямата сцена, където щяха да бъдат чуждестранните изпълнители.

За тях, както и за нестинарите, съм с доста смесени чувства. Някак… очаквахме повече.
Започнаха гостите от Русия и веднага успяха да вкарат публиката в тотален шах, защото по-голямата част от изпълнението им беше нещо като валс, заедно с руски песнички – от тези, които навярно са слушали по време на комунизма на някоя нощна седянка. Общо взето на средата бяхме решили, че ако сърбите не почнат скоро, определено ще си ходим.


Тъкмо, когато започнахме да раздигаме излязоха и сърбите, които бяха малко по-интересни, но все пак не достатъчно интригуващи, за да ни задържат вниманието и да променят решението ни за изнасяне на другата полянка – тази до нестинарите.

Тук дойде и второто разочарование – общо взето, беше много чакане за нищо. Хората се редяха около огъня часове по-рано, очаквайки да видят нещо интересно, но нестинарската част беше, грубо казано, „хляб и зрелища”. Така де, след като си се редил няколко часа, за да можеш да виждаш или пък в последстие си се шмугвал някъде, за да докараш поне частичен изглед към жаравата, след това е трябвало да чакаш един час, за да може господин Цветанов да те удостои с присъствието си и накрая цялото нещо се разиграе в пет минути… ами, някак не става. Нестинарите минаха по жаравата по един-два пъти, прекараха през нея дете и млада девойка, а накрая мъжът си запали цигарата от един въглен. Не звучи особено впечатлително, а?

Може и да е от мен все пак – няколко пъти съм гледала нестинари на Златните и дори да приемем факта, че и там всичко беше за шоу, определено двете неща нямат никаква база за сравнение. При първото, въпреки всичко, бях очарована, а тук останах с въпроса „Ама какво стана току-що?”.



За щастие организаторите не ни оставаха да се питаме какво е станало дълго, а запалиха големия огън(най-накрая!). Ако изключим обстановката, това може би беше най-запомнящото се нещо. Рядко се вижда толкова огромен огън, а за някой като мен, който си умира по бляскащи и светкащи неща, си беше като малък рай на земята, особено като прибавим музиката и хорото, което се изви. Играха се множество хора – Еленино, Самоковско, Копаница, Право, Енино.
Трябва да се спомене обаче, че след въпросната вечер почти нямаше човек, който да има желание да танцува на право хоро или пък еленино. Музикантите стабилно си прекаляваха от време на време – така де, 40 минути право хоро омръзва дори и на най-неопитния и непросветен ентусиаст.


Навярно пропускам хиляди неща, но едно е сигурно – преживяването беше уникално и определено нещо, което всеки трябва да изпита поне един път в живота си, а както беше написал Бредбъри в един от разказите си:
„-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? – попита той
-Понякога и два пъти.”
И понеже при мен някак не може да се мине без Шерлок, точно същата вечер получих най-прекрасния Шерлоков SMS от едно от най-скъпите ми същества: “ I gave you my number, I thought you might call“ (реплика на Мориарти от 1.3). A, познайте дали не звъннах! 🙂 Тук трябва да вметна и, че въпросния „Шерлоков“  всъщност се оказа Шарлопов и няма нищо общо с Шерлок. (Благодаря, Миме!)

В заключение, а и в случай, че нещо сте ни позабравили, искам да сложа една снимка на клуба ни:
 И не, не ни гледайте, че така мързеливо сме насядали по чергата, ние сме прекрасни и танцуващи. Не ми вярвате? Ето доказателството :Р :
Благодаря на всички, предоставили снимките си, за да може този, а и предишният пост, да се осъществят!

Облак от етикети