“Горката Франция” или предразсъдъците на обществото

  “Горката Франция” или предразсъдъците на обществото

Обожавам театъра и ходя  на различни постановки, винаги когато имам възможност. Трябва да кажа, че не съм гледала твърде много такива, имайки предвид, че билетите във Варна започват от 25лв за най-лошите места, а офертите тип „един билет за двама” са рядкост, защото обикновено промоцията бива пускана само за ден и е трудно да я нацелиш.
Номерата също не липсват – постановката, на която ходих снощи, беше отлагана от март месец. Билетът ми първо беше за един танцов спектакъл, който се отложи, после сменихме за „За мишките и хората”, който също се отложи, а в последствие въобще не се игра и отново бяхме принудени да заменим за „Горката Франция”, която, разбира се, също беше отложена веднъж(не за първи път, както разбрахме от хората пред театъра).  Защо се получава така, нямам идея, една жена изкара предложение, че актьорите може въобще да не знаят, че са заети. Ако е така – тъжно, не говори добре за театъра.

Та, по същество. ”Горката Франция”.
Постановката не беше никак лоша, имаше много забавни моменти, макар че аз успях да си ги убия с „Ама защо?” или пък „Защо толкова се впрягат за нещо подобно?”.
Идеята беше следната: бащата на един младеж му идва на гости, но не очаква изненадата, която ще му поднесе сина му. Мишел(синът) е хомосексуален, във връзка от повече от година, но родителите му не знаят нищо за това, а приятелят му живее с идеята, че не е така, тъй като му били пратили картичка за Коледа(изпратена от Мишел, разбира се). Оттам се почват „проблемите” – как да му каже, как ще реагира, Жозе(приятелят) иска да направи добро впечатление и т.н.
Е, да, обаче бащата разбра малко по-рано от очакваното и започна да се вайка, да чете литература и да се опитва да „поправи” сина си и колкото и комични моменти да имаше, не можех да не се попитам „Защо?”. Не виждам каква е драмата в нещо подобно, не разбирам защо трябва някой, пък било то и родител, да се опитва да „оправи” детето си, при все, че то е щастливо така. (Та, нали имаше едно изследване, което доказваше, че сексуалността на човек се определя още от раждането му, заради количеството хормони, което получава? Повече тостерон при жените мисля означаваше, че момичето ще е хомосексуално, повече женски хормон – хомосексуално момче. Нещо такова беше, ако не се лъжа, а и неведнъж са казвали, че хората по природа са бисексуални, та възмущението на околните към хората с различна сексуалност остава  непонятно за мен. )

После към картинката се намеси и майката, която също се хвана за главата, защото „О, какво направихме, че стана такъв, какъвто е?!”, а горкия Жозе през цялото време се мъчеше да се представи като възможно най-мил, приятен и добричък.

Неведнъж разни хора са ми повтаряли как хората с различна сексуалност са такива и онакива и въобще да не се навъртам около тях. Е, смятам, че е въпрос на развитие и еволюция да приемаш различните, а и от опита ми досега, точно тези хора са изключително интересни и приятни. Честно казано, познавам доста такива и не бих заменила нито един от тях за нищо на света, защото са невероятни, всеки е уникален по своему и ме кара да се усмихвам.
Разбира се, не налагам мнението си на никого, но пък, по дяволите, защо трябва да има толкова омраза и неразбиране?
Един от любимите ми филми е „Планината Броукбек”, там ставаше дума именно за двама мъже, които се влюбват, като до преди това не са подозирали за тези си интереси, но в крайна сметка се получава една истински красива история, почти като в приказките. За съжаление обаче, противоположно на приказките, историята им имаше тъжен край – един от двамата бе убит, именно заради това, което е. И това отново ме остави в потрес и недоумение.

В заключение мога да кажа, че постановката беше наистина добра, а това, че показваше разбиранията или по-скоро предразсъдъците на хората, може би беше само и единствено плюс. Някак, когато го видиш отстрани, разбираш още повече колко е глупаво да дискриминираш някого, заради това, което е, независимо дали дискимирацията ще бъде по расов, сексуален или някакъв друг признак. Всички сме еднакви, независимо от малките ни различия, всички сме хора и можем да живеем далеч по-добре без всичката тази омраза и без предразсъдъците, които само ограничават мирогледа ни и ни карат да изглеждаме жалки, особено на фона на голяма част от развитите страни, които отдавна се приели тези неща за нормални.